Публикувано от: RCISD
26.06.2023
Актуално
Българската държава получава оценка 3,40 за усилията си в образованието през 2022 г.
„Бележник 2023: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?” е дванадесетото издание на годишния доклад на Национална мрежа за децата. Национална мрежа за децата е обединение на граждански организации и съмишленици, работещи с и за деца и семейства в цялата страна.
Документът оценява реализирането в рамките на календарната 2022 г. на правата на децата чрез прилаганите държавни политики за децата и техните семейства. Основната цел на доклада е разработването на ежегоден, независим мониторинг по правата на децата, основан на предприетите действия от страна на различните държавни институции, който е подкрепен от факти и данни.
Оценяването е аналогично на това в образователната система и се базира на шестобалната система. В настоящия доклад оценките са поставени от експертите, външните оценители и децата, родителите и професионалистите, и впоследствие потвърдени от гражданските организации, членове на Национална мрежа за децата. Окончателните оценки са получени на базата на средноаритметично изчисление от оценките на авторите, на външните експерти и децата, родителите и професионалистите по различните подтеми, обхванати в деветте теми на доклада.
Докладът предлага и препоръки, които да подкрепят подобряването на политиките и практиките за деца и семейства в България.
Ето някои акценти от изводите в доклада по отношение на образователната система в страната:
Оценката в раздел Образование е Среден 3,40
Налице е огромно разслоение в българската образователна система – имаме гениални олимпийци от конкретни училища и слабо представяне в НВО при 40% от децата. Няма политики за регионалните различия. Обсъждат се идеи за военно образование вместо работа с родителите и образователните медиатори. Училището като място, което обикновено първо вижда проблемите на децата извън семейството, не успява да се превърне в доверена среда, която оказва подкрепа при стрес, прояви на насилие и др.
Приобщаващото образование не се случва, защото е делегирано на масовия учител, няма приобщаващи модели и учителите не знаят как да работят с тях, а в градините дори се отказва прием. При всички налични проблеми на заден план остават важни теми като мейдийна грамотност, безопасен интернет, гражданско образование, сексуално образование и др. До тях изобщо не се стига и те остават на заден план. Цялостно системата оставя впечатление, че пари за образование има, но те не се изразходват целесъобразно и не допринасят за ефективност, устойчивост и възвръщаемост на направените инвестиции.
…
Образователните различия и сегрегацията стават все по-дълбоки, а успехът на децата в училище – пряко свързан с населеното място и социално-икономическия статус на семействата им. Семействата са принудени сами да покриват много „скрити“ образователни разходи – осигуряването на учебници и помагала, изхранването, плащането на транспорт до училище и обратно. Ако тези разходи не могат да бъдат покрити, достъпът и пълноценното участие на децата в образователния процес реално е ограничен. В началота на 2023 г. бяха приети промени в ЗПУО, които направиха учебниците за всички ученици до 12 клас безплатни, което със сигурност е крачка напред, но остава въпросът дали достъпът до учебник сам по себе си е мерило за усвояване на материала в него. Примери за разслоението в нивата на образование и качеството на достъп има на всички нива. Така например, по данни от Института за пазарна икономика, 7-класниците в 181 общини имат Слаб (2) по математика – или в близо 70% от общините. Това говори за изключително съсредоточаване на качественото обучение по математика (а и точни науки като цяло) в много малък брой елитни училища, които постигат много високи резултати. Извън тях качеството спада много рязко, оттам намалява и броят на учениците, които впоследствие са в състояние да продължат образованието си в насока, която изисква по-сериозна подготовка по математика. От гледна точка на икономическото развитие това обстоятелство спъва потенциала за развитие на редица отрасли и обрича цели региони на дългосрочна липса на кадри.
…
Общините не изпълняват ефективно (или изобщо не прилагат) политиките по десегрегация. Министерството на образованието и науките (МОН) дори спря националната програма,подкрепяща назначаването на образователни медиатори и де факто връща в изходно положение изключително успешните практики по подкрепа на уязвими групи, особено в училища със смесен етнически състав и малки училища. Стряскащо е и откритото нежелание на МОН да се ангажира с теми като интеграцията на децата с увреждания.
…
Министерството на образованието и науката полага системни усилия за осъществяване на политиките си за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Устойчивата политическа воля от страна на МОН за подкрепа на процеса на приобщаване в масовата образователна среда на деца и ученици със специални образователни потребности може да се види през редица проекти и национални програми, осъществявани с национално и европейско финансиране. Въпреки разписаните норми, процедурите от нормативната база се следват формално, като водещи остават възможностите на училищата, формалното спазване на нормативни изисквания и липсата на проследяванe на ефективността на мерките. Реално няма истински практически механизми за гарантиране на правото на учениците със специални образователни потребности за достъп до качествено професионално обучение. Това изключително много намалява шансовете им за реализация на пазара на труда и за упражняване на правото им на труд като условие за независим живот като възрастни граждани.
С целия доклад можете да се запознаете тук.