Публикувано от: RCISD
06.10.2023
Актуално
Многообразие и включване в образованието и грижите в ранна детска възраст
Малките деца често са любопитни и затова е важно да се говори с тях за разликите и приликите между хората. Открийте в интервюто с Полин Слот от университета в Утрехт възможни подходи към разнообразието в класните стаи в ранна възраст.
„Здравейте, казвам се Полин Слот и работя като асистент в Университета на Утрехт в Холандия. Моята работа, изследванията ми, а също и моето преподаване са фокусирани основно върху образованието в ранна детска възраст, качеството на образованието в ранна детска възраст и по-конкретно свързано с въпроси на многообразието и насърчаване на приобщаването.
Виждаме нарастващо разнообразие в класните стаи в ранна детска възраст и това разнообразие всъщност отразява различни аспекти. Така че това може да отразява разнообразие по отношение на културния произход на децата или семействата, етническия произход и може би езика, който говорят у дома, но също и състава на семейството – семейства с един родител, семейства с двама родители, еднополови родители.
Разбира се, разнообразието също така отразява разнообразието от нужди, които децата могат да имат по отношение на това, от което се нуждаят, за да се развиват, но и по отношение на физически или здравни нужди.
Това голямо разнообразие в класните стаи, това означава, че учителите и възпитателите трябва да се справят с всички тези различни нужди в класните стаи и това понякога може да бъде предизвикателство. Може да е предизвикателство да определите от какво всъщност се нуждаят децата или семействата, защото имате толкова много различни нужди в класната стая.
Ето защо е важно да имате добро разбиране за детето и как то се развива, но също и за семейния произход и семейния контекст, в който детето расте. Имайки предвид различните езици и култури, които децата могат да имат в класната стая, мисля, че две неща са важни. От една страна, важно е да се подобри разбирането на децата за това как хората се различават и как аспектите на семейната среда се различават. Но, убедена съм, по-важно е да говорим и за приликите между хората.
Важно е да се отчете, че децата, особено в ранна възраст, са много фокусирани върху идентифицирането на характеристиките на хората и също така категоризирането им. Затова е важно да се обръща внимание на приликите между хората, приликите в интересите на децата – какво обичат да правят или с какви играчки обичат да играят.
Трябва да бъдем много отворени като възрастни в разговорите с децата без да даваме осъдителни оценки, защото някои от проблемите, които децата могат да повдигнат, или някои от въпросите, които те могат да зададат, са много легитимни въпроси, въпроси, породени от любопитство. Класната стая трябва да бъде безопасно място и приобщаващо пространство за всяко дете и всяко семейство. Това означава да помислим за обзавеждането, за материалите и играчките, които имаме в класната стая.
Важно е децата да могат да разпознават себе си или да разпознават елементи от домашната си среда, от културния си произход, езиците, които говорят.
Това, което научихме от проучване сред малки деца е, че за тях е много важно да намерят безопасно място за себе си, но също така и за семейството си. Така например наличието на снимки на семейството в класната стая е добър начин за показване на семействата и различните среди, от които идват децата.
Мисля, че последният проблем, върху който е важно да работим, е наистина да се опитаме да установим тази колективна групова идентичност. Например, класните стаи обикновено имат конкретни имена и можем да измислим някои специфични процедури, които да провеждаме в класната стая. Това може да помогне на всички деца да се сближат, да се почувстват свързани помежду си и да бъдат част от класната стая.”