Публикувано от: RCISD
13.07.2023
Актуално
Eдно от най-щастливите училища в Унгария
В едно малко селце от едва 1000 души, училището в Пенезлек, директорката Хенриета Хайду прави чудеса. Половината от децата са в неравностойно положение, но всички продължават да учат. В коридора на училището има табели с надписи „Ти си фантастичен!“, „Ти си талантлив!“, „Бъди решителен!“, „Никога не се предавай!“.
„Мислех, че музиката и танците наистина могат да достигнат до сърцата на ромските деца, затова се заех да науча традиционни танци“, казва Хенриета. „Когато имаме представления, излизам на сцената и танцувам с тях. И не са само ромските ученици, унгарците също са част от танцовата формация. Имаме осмокласничка, която изпълнява собствена хореография и ще ходи на художожествено училище от септември.”
Децата ходят на тренировки по баскетбол, волейбол и футбол, но има и кръжок по ръкоделие, гледат собствена зеленчукова градина, а материалите за малкото езерце големите ученици са получили от селяните. Родителите организираха и благотворителен бал; приходите бяха използвани за ушиване на затъмняващи завеси за класните стаи.
„Не бих могъл да направя нищо за училището без подкрепата на родители и колеги. Държим се заедно, понякога правим барбекю в училищния двор с децата и родителите. В момента двама колеги се подготвят за вечерната серенада, ще почерпим децата с кюфтета и картофена салата. Едно от децата написа в стихотворение миналата година за един от нашите колеги „ти си моята сурогатна майка“.
„Тук няма конфликт между роми и нероми, израснали сме заедно, всички сме завършили едно училище, дори има смесени бракове“, казва лидерът на селото. „Детската градина се ръководи изключително грижовно от ромски професионалист. Радвам се, че избрах нея сред кандидатите.“
„Четирима от осмокласниците ходят в професионалнен техникум, един в гимназия и седем в професионален колеж. Никога не се е случвало едно дете да не продължи образованието си, но друг е въпросът, ако родителите не го подкрепят и то е отпаднало от средното училище. Но нашето отношение е, че всеки има талант, само трябва да разберем какъв е. Някои от старите ни ученици вече са учители, други социални педагози, а някои донесоха собствени книги. Една от най-красивите истории е тази на ромско момче с увреждания. Дълго време той отказваше да повярва колко талантлив художник е, защото не можеше да използва перфектно ръцете си. Сега той има изложба на свои творби в Будапеща…”