[Не]видимите социално-икономически бариери пред достъпа до задължително училищно образование
Въпреки правото на безплатно образование и задължението на институциите и родителите да осигурят присъствието в предучилищно и училищно образование на всяко дете от 4 до 16-годишна възраст, семействата са принудени сами да покриват много „скрити“ образователни разходи.
Настоящото проучване на Тръста за социална алтернатива има за цел да отвори дискусия по въпроса за пълния достъп до образование в България, да повиши осведомеността на институциите, гражданското общество и семействата относно
политиките и практиките, свързани с „безплатното образование“.
Разгледани са бариерите, които понастоящем се явяват препятствие за пълноценното участие на много семейства в образователната система – а
именно разходите, свързани с образованието и непропорционалното им влияние върху семействата с ниски доходи. Също така, анализът разглежда как неясното прилагане на принципа на безплатното образование оказва негативно въздействие и задълбочава образователните неравенства.
Въпреки правото на безплатно образование и задължението на институциите и родителите да осигурят присъствието в предучилищно и училищно образование на всяко дете от 4 до 16-годишна възраст, семействата са принудени сами да покриват много „скрити“ образователни разходи. Примери за това са осигуряването на учебници и изхранването на учениците, както и плащането на транспорт до училище и обратно, при продължаването на образованието им след 7-ми клас. Ако
тези разходи не могат да бъдат покрити, достъпът и пълноценното участие на децата в образователния процес е категорично блокиран или ограничен.
В същото време държавата не разполага с точни данни колко ученици между 8-ми и 10-ти клас (в задължителна училищна възраст) нямат достъп до учебници, изпитват затруднения да продължат образованието си поради липса на удобен и безплатен транспорт или не получават поне едно пълноценно хранене на ден. Това са базови нужди, които оказват съществено влияние върху ангажираността на учениците в образователния процес, мотивацията им за високи постижения и
успешното им завършване на средно образование.
Образованието в гимназиални класове, както и изборът на училище остават силно повлияни от възможностите на семействата да покриват разходите за транспорт, храна и учебници в гимназия в по-голям град, където имат желание да учат. Най-често учениците от малките населени места продължават образованието си в най-близката гимназия, без да имат възможност и право да обмислят желанието си за професия и кариера. Съществуват и териториални неравенства по отношение на достъпа и качеството между градските училища и училищата от селските райони. Например, в столицата и областните градове по-голяма част от представителите на ромските общности придобиват средно образование, докато в малките градове и селата техният дял е по-нисък.
Наблюдава се и индиректното профилиране на учениците от селските райони в сферата на земеделието и животновъдството, а на учениците от градските райони – в STEM профили (обучение, фокусирано върху наука, технологии, инженерство и математика). В основата на добрата мотивация за учене стои личният избор, което значи, че както учениците от градските райони, така и тези от селските, трябва да имат възможност за достъп до различни специалности и професии.
Фондация “Тръст за социална алтернатива е неправителствена организация, която оказва финансова подкрепа, за да се намали бедността и за да се преодолеят пропуските в образованието и пазарната активност на хората от икономически уязвимите групи. Фокусът е върху ромите, две трети от които живеят в бедност. Усилията на Тръста са насочени в четири програмни направления: „Ранно детско развитие“ – „Първите 1000 дни“ и „Учене и ранна детска грижа“; „Образователни възможности и постижения“; „Икономическо развитие и достъп до трудова заетост“; „Изграждане на капацитет“.
