Публикувано от: RCISD
20.03.2024
Актуално
Как изглежда приобщаването в практиката днес?
Ново изследване показва, че има твърде малко консенсус по отношение на значението на приобщаването и че училищата, които го правят най-добре, са изложени на риск.
Какво означава “приобщаване” за учениците, учителите и ръководителите днес? Как относително по-интегриращите средни училища подхождат към приобщаването и как го практикуват? Това са въпросите, които стоят в основата на ново проучване, наречено “Училища, които приобщават”, проведено от Университета в Нотингам по поръчка на образователната благотворителна организация Teach First.
Това изследване е необходимо по следните причини:
- Първо, условията, в които е необходимо приобщаване се променят бързо – един от показателите за това е увеличаването на броя на децата и младите хора с план за образование, здраве и грижи.
- Второ, след началото на пандемията изследванията в областта на приобщаването в общообразователните училища са ограничени.
- Трето, съществува сериозен аргумент, че начинът, по който е замислено приобщаването, оказва влияние върху начина, по който то се практикува.
- Четвърто, няма консенсус за това какво означава или как трябва да изглежда приобщаването в съвременните общообразователни училища.
Ясно е, че виждаме началото на промяна в концепцията за приобщаване. Вместо да разглеждат специалното образование като доминиращ проблем, мнозина сега го разглеждат като един от въпросите в рамките на по-широката програма “приобщаване за всички”. Тази позиция ясно признава, че някои деца са изправени пред системно неравностойно положение, но твърди, че всички имат нужди и че подкрепата им е дело на всички.
Интересно е, че новото проучване, което включваше национално проучване и фокус групи с ръководители на училища, както и проучвания на случаи на шест училища в трудни условия, които постигат сравнително добри резултати както по отношение на приобщаването, така и по отношение на постиженията, подчертава, че самите училища имат различни концепции за приобщаването.
Всичките шест училища, участващи в проучването, са възприели подход на “приобщаване за всички”, но фокус групите и проучването разкриха различни гледни точки сред училищата в по-широк смисъл. Една обща ориентация е към коригираща работа с деца, които проявяват специфични нужди и характеристики.
В практиката шестте училища, участващи в проучването, работят по различни начини за постигане на приобщаване за всички. Някои от тези различия бяха изненадващи и дори спорни. Затова и изследването стига до заключението, че няма “един най-добър начин” за постигане на приобщаване.
Това обаче не означава, че не са установени ясни общи черти между училищата – таткива има. От тях най-силно се откроява централното място на човешките взаимоотношения, подкрепени от споделени ценности във всички училища, включени в проучването. Тези взаимоотношения и ценности създават усещане за принадлежност – учениците са видими, познати, обгрижвани, разбирани и подкрепяни по начин, който най-добре отговаря на техните нужди – от което произтича приобщаването.
При провеждането на изследването изследователите се натъкват на два проблема, които според тях обосновават необходимостта от национален показател за приобщаване, който да може да се прилага за всички училища.
На първо място, изненадващо трудно се оказва установяването на обективни мерки, които да бъдат полцзвани за идентифициране на “приобщаващите” училища, участващи в проучването. На практика изследователите използват прототипа на индекса за качество на училищата, разработен от FFT Datalab, който потенциално би могъл да предложи основа за мярка.
Второ, установява се, че училищата, които са обект на изследване, са били изправени пред неустойчив натиск, главно защото са станали жертва на собствения си успех. Те са се превърнали в магнит за деца с допълнителни потребности, именно защото са били известни на местно ниво като “приобщаващото училище”. Ръководителите на училищата се гордееха с репутацията си, но твърдяха, че и други местни училища трябва да играят своята роля в приобщаващата система.
Определянето на национална мярка за приобщаване, която да се прилага за всички училища, не е лесно, въпреки че виждаме потенциал в предложението за училищни отчетни карти. Необходимо е да се внимава, за да се избегнат непредвидени последици, включително да се подчертае феноменът на привлекателните училища, като се направи така, че тези училища да станат още по-разпознаваеми.
Въпреки това е ясно, че се нуждаем от национален подход: ако нямаме такъв, рискуваме да запазим статуквото и да позволим на по-малко приобщаващите училища да се измъкнат от отговорност.
Belonging Schools и тази статия са написани в съавторство с Елеонор Бернардес (Университет Нотингам) и Джени Греъм (The Difference).
