Публикувано от: RCISD
09.07.2024
Актуално
Според нов доклад неспособността да се поеме отговорност за реализирането на правата на ромските деца в Европа означава, че милиони все още живеят в страх, бедност и глад, „само защото родната им държава и съседите им, които не са роми, отказват да ги признаят за равноправни граждани и невинни деца, които имат право на нашата подкрепа, защита и уважение“.
Забравените деца на Европа – наскоро публикуван доклад на УНИЦЕФ, изготвен от Кевин Бърн, изследва защо след двадесет години проекти и програми е постигнат толкова малък напредък в преодоляването на „разликите в благосъстоянието“ между ромите и останалото население. Ромските деца остават най-уязвимата и лишена от права детска популация в Европа. Според Агенцията за основните права социалните показатели на около 4,5 милиона ромски деца в Европа са „по-лоши от тези на Сиера Леоне или Бурунди, две от най-бедните страни в света“.
В доклада се констатира, че в цяла Европа дискриминацията срещу ромите е „присъща характеристика на управленските институции, административните структури, механизмите за предоставяне на услуги и професионалната практика“. На антициганизма трябва да се противодейства активно, постоянно и последователно, а авторът призовава за критично пренастройване на настоящия модел за закрила на детето, за да се отговори на „масовите продължаващи нарушения на правата на ромските деца в Европа“.
Въпреки че все повече се признава необходимостта от разглеждане на социалното неравенство през призмата на дискриминацията срещу ромите, Бърн твърди, че няма общо разбиране за обхвата, дълбочината и последиците от антициганизма за децата и техните права. Според Бърн подобна дискриминация подкопава увереността на ромските деца и поставя под въпрос тяхната устойчивост:
„Тези обсткоятелства отслабват защитната среда на детето по различни начини: нарушава семейния живот и механизмите за защита на общността; лишава детето от достъп до по-широки социални грижи и механизми за защита; изчерпва ресурсите на семейството; подкопава независимостта и самодостатъчността на родителите, като ограничава способността им да осигуряват детето както биха желали.“
Според Бърн институционалната и структурната дискриминация, която ежедневно се отразява на живота на ромските семейства и блокира достъпа им до обществени услуги, често се изостря „от често непризната предубеденост, разпространена сред персонала и специалистите, предоставящи услуги“, която ги кара да не улесняват достъпа на ромските семейства до техните права. Прегледът на литературата за последните двадесет години „показва, че социалните служби и агенциите за закрила на детето в цяла Европа не са успели да подкрепят ромските семейства по време на криза и далеч не са се противопоставили на социалното изключване на уязвимите ромски деца, а често са допринесли за него“.
В доклада се призовава за спешно преразглеждане на сегашните приети рамки за реагиране на проблемите, засягащи ромските деца, и за преминаване към категоричен антидискриминационен модел на работа, който да оспорва настоящите институционални практики. Европейските политически рамки трябва да признаят, че правата на децата са неделими и че правата на ромските деца трябва да бъдат енергично защитавани, вместо да се „дава възможност на националните органи безнаказано да ограничават правата на децата“.
Докато Европейската гаранция за детето твърди, че дълбокото социално изключване е резултат от комбинация от взаимосвързани проблеми, като безработица, ниски доходи, лошо жилищно настаняване и влошено здравословно състояние, авторът твърди, че за ромите „този цикъл на лишения работи в обратна посока … това е крайно социално изключване, дължащо се на отрицателни социални нагласи и структурна дискриминация, което води до безработица, слаби умения, ниски доходи, здравни проблеми и разпадане на семейството“. В доклада се призовава за специфични стратегии и целенасочени интервенции, тъй като расисткото изключване, с което се сблъскват ромските семейства, „е дълбоко, мащабно и се предава от поколение на поколение“.
Що се отнася до Стратегическата рамка на ЕС за ромите за периода 2020-2030 г., тя се описва като „нито фокусирана върху децата, нито ориентирана към правата“, поради което от нея не може да се очаква да бъде водеща по отношение на многобройните нарушения на правата на ромските деца. Успехът на европейските модели за социално приобщаване е бил ограничен от „ограниченията, наложени от структурната дискриминация и обществените предразсъдъци“, а авторът е категоричен, че подходът към социалното приобщаване, основан на правата на детето, означава поставяне на Конвенцията за правата на детето, а не на европейското право, в основата на всички програми, свързани с ромските деца: „Това трябва да означава поставяне на по-високи цели за националните правителства по отношение на ромските деца. Тези цели трябва да се основават на стандартите, определени за всички деца в страната, да бъдат съобразени с принципите на Конвенцията и да имат по-силен акцент върху равенството между половете.“
Авторът твърди, че през последните десетилетия отговорността по този въпрос се е разминавала с двете задачи – приобщаване на ромите и закрила на децата. В рамките на приобщаването на ромите правата и потребностите на децата обикновено се включват в по-широк подход, насочен към общността; в сектора на правата на детето специфичната уязвимост на ромските деца може да се изгуби в по-широките програми за приобщаване. Това допълнително се утежнява от „недостатък в дизайна“, който намалява успеваемостта на много инициативи, а именно „недостатъчното признаване на антициганизма като основен фактор за нарушаване на правата на ромските деца и неспособността да се предприемат решителни действия срещу него“.
Докладът призовава специалистите и застъпниците във всички сектори да излязат от сегашната си зона на комфорт и да се включат в диалог, обучение и действия в различните сектори, както и да създадат обща рамка за целия континент, за да използват по-широка коалиция, която да гарантира, че ромските деца и родители ще бъдат чути и техните мнения ще бъдат взети под внимание на общностно, държавно и европейско равнище, защото „ромските семейства са били заинтересовани страни в сянка в продължение на две десетилетия и техните гласове трябва да бъдат в центъра на този следващ етап от работата“. Бърн дава убедителни аргументи, че е необходимо истинско движение, обединяващо семействата и общностите с други участници, за да се постигнат пълни права за всяко ромско дете във всяка страна в Европа.
Пълният текст на доклада “Забравените деца на Европа – ромските деца и техните семейства в Европа 2000-2020 г. Перспектива за правата на детето” може да бъде намерен тук.
Публикувано от: RCISD
09.07.2024