Актуално

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯТА ВЪРХУ ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

Дискриминацията се определя като несправедливо или предубедено третиране на хора и групи въз основа на характеристики като раса, пол, възраст или сексуална ориентация и често е мотивирана от страх и неразбиране. Различни проучвания, включително едно на учени от университетите “Харвард”, “Колумбия” и “Емори”, установяват, че преживяната дискриминация може да доведе до множество емоционални, физически и поведенчески промени, породени от възникналия стрес. Освен личните преживявания, стресиращ е и самия факт на принадлежността на група, която често е дискриминирана.

Освен че влияе на стреса и благосъстоянието, самооценката за дискриминация е свързана и с психологически разстройства по DSM-5 (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders), като психоза, параноя и хранителни разстройства. Лицата, които се сблъскват с дискриминация често – поне няколко пъти месечно – са с около 25 % по-склонни да бъдат диагностицирани с психично разстройство и два пъти по-склонни да развият тежко психологическо страдание, отколкото хората, които не изпитват дискриминация.

Психичното здраве е толкова важно, защото включва нашето емоционално, психологическо и социално благополучие. То влияе на начина, по който мислим, чувстваме и действаме. То също така помага да се определи как се справяме със стреса, как се отнасяме към другите и как правим здравословни избори. Психичното здраве е важно на всеки етап от живота – от детството и юношеството до зрелостта.

Ромите се сблъскват с широко разпространен антициганизъм както на индивидуално ниво, така и като част от маргинализирана общност. В резултат на това ромите са изложени на повишен риск от проблеми с психичното здраве.

Устойчивост, резистентност и благополучие

Един от примерите, които най-добре илюстрират вредните последици от тормоза и дискриминацията, е изследователският труд “Един от сто”: Двигатели на успеха и устойчивостта сред ромските юноши със средно образование в Сърбия, от Harvard FXB. От интервюираните за целите на изследването ромски ученици 58 % заявяват, че са се сблъсквали с дискриминация в началното или средното училище. Това включва тормоз от страна на връстници, отхвърляне и изолация. Те също така разказват, че от най-ранна възраст не са разбирали напълно защо учителите се отнасят по-зле с тях, отколкото с техните връстници, които не са роми.

Дискриминацията е толкова често срещана черта на ромския живот, че много млади роми я приемат за “нормална”. В статията “Reclaiming Adolescence”, която изследва трудностите в образованието, изпитвани от ромските младежи в Белград, качествените данни показват тенденция младите роми да нормализират и интернализират дискриминацията в живота си, често като устойчива стратегия за справяне. В интервютата за това проучване някои родители и представители на институции добавиха, че някои ромски юноши пропускат дискриминационните сигнали и скритите предразсъдъци, когато се сблъскат с тях, защото не разбират адекватно понятието за дискриминация или не разбират правилно свързаното с него поведение.

Това не е само сръбски проблем – дискриминацията на ромските деца в образованието продължава в цяла Европа. В Словакия 65 % от ромските ученици на възраст между 6 и 15 години посещават училища, в които всички или повечето ученици са роми, според проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права за ромите. Това е увеличение с 5 процентни пункта в сравнение с 2016 г. и превръща Словакия в държавата – членка на ЕС, с най-висок дял на ромска сегрегация в образованието.

Повече от 15 години след решението на Европейския съд по правата на човека по делото “D.H. и други срещу Чешката република”, в което се постановява, че сегрегацията на ромските деца е незаконна, Европейският парламент осъжда продължаващата сегрегация в специалните училища и в рамките на общообразователните системи. Парламентът се обяви против продължаващото използване на стандартизирани психологически тестове и призова държавите-членки на Европейския съюз да премахнат практиките на продължаваща сегрегация на ромските деца.

Дискриминацията не е само на детската площадка

В Сърбия въпреки правните и конституционните гаранции и забрани срещу формите на дискриминация и нарушения на правата, Редовният годишен доклад на Комисаря за защита на равенството за 2022 г. потвърди, че ромите продължават да се сблъскват с много форми на дискриминация. Сред жалбите за дискриминация на основата на национална/етническа принадлежност най-голям брой са свързани с дискриминация срещу ромското национално малцинство (87,7 %), въпреки че има случаи на множество жалби, свързани с едно и също събитие. Този голям брой жалби е показателен за преобладаващите нагласи, социалната дистанция, стереотипите и предразсъдъците, с които се сблъскват ромските мъже и жени. Ромите се сблъскват с дискриминация в ежедневното си общуване със съседи и колеги на работното място и по време на извършване на рутинни социални дейности; те често са обиждани или омаловажавани без причина и се сблъскват с агресия или език на омразата.

През годината комисарят проведе редица процедури, свързани със случаи, в които стереотипи за ромите са били открито пропагандирани в някои телевизионни предавания или във вестници, и отбеляза в становищата си, че подобни изказвания в публичното пространство имат многобройни последици и създават враждебна и обидна среда в ежедневието на членовете на ромската общност. Жалбите често се отнасят и за расистки графити на обществени места, които в повечето случаи са премахвани след подаването на жалбите до комисаря.

Подаването на жалба често е единственият начин за действие на ромите, които искат да направят нещо по отношение на преживяната от тях дискриминация, но дори процесът на подаване на жалби може да бъде стресиращо и емоционално преживяване. Всъщност в редовния годишен доклад се посочва, че най-стресиращите аспекти са продължителността и непредсказуемостта на процеса.

Справяне с дискриминацията

Намирането на здравословни начини за справяне с дискриминацията е важно за физическото здраве и психическото благополучие. Въпреки че основният начин на действие е да се съобщи за дискриминация на властите, важно е също така да се потърсят системи за подкрепа на лично ниво. Един от проблемите при дискриминацията е, че хората могат да интернализират негативните убеждения на другите, дори когато те са неверни, което води до това, че жертвите започват да вярват, че не са достатъчно добри. Осигуряването на силни системи за подкрепа може да помогне за поддържане на добро психично здраве в условията на дискриминация. Подкрепата не е задължително да идва само от хората от семейството или приятелския ви кръг; можете да се включите в групи и организации със сходно мислене, било то на местно ниво или онлайн. Полезно е да знаете, че има и други хора, които са имали подобни на вашите преживявания, а общуването с тези хора може да ви помогне да разберете как да се справите със ситуациите и да реагирате на преживяванията на дискриминация по начин, за който не сте се сетили. Разбира се, ако е необходимо, можете да потърсите и професионална помощ. Дискриминацията е трудна за справяне и често е свързана със симптоми на депресия. Психолозите са експерти в подпомагането на хората да се справят със симптомите на стрес и депресия и могат да ви помогнат да намерите здравословни начини за справяне.

Източник

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯТА ВЪРХУ ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

Свързани статии

Нашият проект е представен в специализирана платформа за образование

Отпадане от училище на ромите в Румъния

Партньорство между училища и университети и препоръки към институтите за обучение на учители