Публикувано от: RCISD
06.11.2023
Актуално
Разделянето на ромски училищници във Франция – нарушение на принципа на равенството или етническа дискриминация?
През 2013 г. няколко ромски семейства, живеещи в неофициално селище в Ris-Orangis (Essonne), подадоха официално искане за записване за училище на 12 деца. Кметът създаде отделен клас за тези деца в изолирано помещение в спортен център, без връзка с редовно училище, вместо да ги запише в училища, намиращи се в тази община. Географската близост с жилищния район на децата, както и необходимостта от оценка на училищното ниво на децата бяха претекстта, изтъкнат от кмета, опитвайки се да оправдае тази дискриминационна мярка.
Семействата заедно с няколко неправителствени организации сезираха Административния съд на Версай с искане да отмени мярката, взета от кмета. Освен това френският омбудсман представи бележки в подкрепа на това искане. С решението си Административният съд на Версай призна незаконността на този така обособен учебен клас, основана на непознаване на принципа за равен достъп до публични услуги в областта на образованието.
Съдът отбелязва, че тези деца са „изключително румънски граждани от ромски етнически произход“, разделени от другите деца, записани в начални или средни училища в общината, и лишени от достъп до услуги, свързани с образованието, са поставени в по-неблагоприятна ситуация отколкото останалите ученици, записани в редовните училища в общината.
Оценяваме действието на съда, припомняйки законовите задължения, които местните власти имат в областта на достъпа до образование, особено ако ромските деца или онези, живеещи в бедни квартали, често получават отказ за достъп до образование.
Подчертавайки факта, че децата, насочени към тази конкретна мярка, са „румънски граждани от ромски етнически произход“, самият съд подчертава основния критерий, водещ до това неблагоприятно третиране, наложено на тези деца, с цел да ги изолира чрез специфична възпитателна мярка и в в същото време съдът избягва дискриминационното измерение на тази практика.
Така Административният съд не е взел предвид съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, според която „дискриминацията на лице, основана особено на етнически произход, е форма на расова дискриминация […] особено осъдителна, която изисква специална бдителност и енергична реакция от страна на властите с оглед на опасните и последици”.