Публикувано от: RCISD
12.12.2022
Актуално
Ромите в Сърбия
Ромите са „защитени като белите мечки“ е фраза, която все по-често се използва от хората в Сърбия, когато се споменава ромската общност. Така те реагират на неща като насърчителните мерки за записване на ромски ученици в училище, на споменаването на високата безработица сред ромите или на каквато и да е социална защита на това малцинство.
Полярните мечки са защитени, защото животът им е застрашен, до степен, че видът им може да изчезне. Ромите не получават дори минималната защита, предоставена на другите в обществото. За да могат те да получат същия достъп до правата, на който се радват мнозинството сърби, са необходими редица действия, като стипендии за ромите за следване в универсистет, наемане на роми на работното място, предоставяне на социални жилища за ромите, които понастоящем са принудени да живеят в бедни квартали без основни услуги. Това е разликата между равенството и справедливостта и е минимумът, който държавата може да направи.
Структурата на дискриминационните политики спрямо ромите е много сложна, но може да се види по сравнително прост начин. На практика няма сфера на обществото в Сърбия, където ромите да са равнопоставени не само с мнозинството от населението, но и с други национални малцинства.
Най-малко от 2005 г. цяло поколение ромски мъже и жени са завършили училища и колежи с дипломи, но поради дискриминация при наемане на работа, малко от тях работят. Повече от хиляда роми са завършили университети през това време. Повече от 11 500 са завършили средно образование. Въпреки това, все още роми, които притежават магистърска степен, работят на нискоквалифицирани работни места в обществените фирми за комунални услуги. Така големият потенциал на ромската общност се пропилява в Сърбия, което струва пропуски на икономически ползи за милиарди евро годишно.
Нискоквалифицираните работни места често не отговарят на професионалната квалификация на ромите. В Сърбия има между 8 000 (официално) и 40 000 (неофициално) събирачи на отпадъци. Добре известно е, че по-голямата част от тези хора са роми. Всеки ден хиляди ромски мъже, жени и деца събират суровини (метали, пластмаси, хартия и др.), за да осигурят оцеляването на своите семейства. Трудът им не се признава от държавата, не се считат за работници, нямат работно време или каквито и да било осигуровки. Работата им не се признава дори от рециклиращата индустрия, на която осигуряват печалба. Именно тези хора са етикетирани като държавни паразити и безделници, от които обществото няма полза, въпреки че те са хората, които пазят Сърбия чиста и й осигуряват печалба.