Публикувано от: RCISD
29.04.2024
Актуално
Ромите в Европа са изправени пред „широко разпространена правителствена и обществена дискриминация“
В последния глобален доклад на Държавния департамент на САЩ за практиките в областта на правата на човека се изразява загриженост за антиромския расизъм в Европа. Общата констатация в докладите за страните е, че ромите „продължават да се сблъскват с широко разпространена правителствена и обществена дискриминация, социално изключване и тормоз, включително етническо профилиране от страна на полицията, предполагаемо малтретиране по време на полицейско задържане, дискриминация в областта на заетостта, ограничен достъп до образование и сегрегирано обучение“.
Годишният доклад за 2023 г., който обхваща международно признатите права на човека в 200 държави по света, включва подраздел в доклада за всяка държава, посветен на „системното расово или етническо насилие и дискриминация“. Въпреки законодателството на ЕС, забраняващо расовата дискриминация, и стратегиите за приобщаване на ромите, докладът установява, че в някои държави както държавните, така и недържавните участници са дълбоко замесени в поддържането на насилието и злоупотребите срещу най-голямото етническо малцинство в Европа.
Особена загриженост в България буди широко разпространената обществена нетърпимост и дискриминация срещу ромите, често одобрявана и подтиквана от водещи политици и подсилвана от медиите, които често описват ромите, използвайки „унизителен и обиден език“.
Властите често отказват да издават документи за самоличност на роми и съществуват многобройни достоверни съобщения за отказан достъп на роми до обществени плувни басейни. По въпроса за сегрегацията в училищата в доклада се отбелязва, че макар законът да забранява сегрегацията в многоетническите училища и детски градини, той позволява етническа сегрегация на цели училища. Според оценки на НПО 60 % от ромските деца са записани в сегрегирани училища.
По подобен начин в Чешката република, където ромите ежедневно се сблъскват с „предразсъдъци, нетолерантност и дискриминация в областта на образованието, жилищното настаняване и заетостта“, в доклада се посочва, че сегрегацията на ромските деца в училище продължава да бъде траен проблем. Двадесет и шест процента от учениците в началното училище, посещаващи сегрегирани програми, са роми, докато ромските ученици съставляват едва 3,5 % от общото население на началното училище. Тази ситуация предизвика критики от страна на Европейския парламент, който критикува Чешката република за сегрегацията и за „неуспеха да приложи правилно Директивата за расовото равенство“ и описа предприетите мерки като „нито всеобхватни, нито… ефективно прилагани“.
В Италия медиите и неправителствените организации, включително ERRC, съобщиха за случаи на подбуждане към омраза, насилствени нападения, принудително изселване от неразрешени лагери и лошо отношение от страна на общинските власти. Ромите, живеещи в лагери, съобщават за пренаселени помещения в бараки и контейнери за превоз, обикновено разположени в периферията на градовете, в които липсват много основни услуги и обществен транспорт и които вследствие на това са изолирани от възможностите за образование и заетост.
В Румъния, където специални закони криминализират разпространението на фашистки или расистки идеологии и където расистките намерения представляват утежняващо обстоятелство, докладът констатира, че правителството не прилага ефективно закона и съдебните преследвания на дискриминация и насилие срещу расови или етнически малцинства, са редки.
Доклад на Съвета на Европа, в който се заключава, че антиромските настроения са сериозен обществен проблем, констатира, че властите не разследват адекватно полицейското насилие срещу роми, и отбелязва трайната сегрегация на ромите в образованието и жилищното настаняване, както и неадекватния достъп до здравеопазване, чиста вода и канализация. Ромските групи споделят пред изследователите, че често са им отказвани достъп или обслужване на обществени места, че са тормозени от полицията и подлагани на жестокост, включително побой, и че антиромските предразсъдъци са широко разпространени сред прокурорите и съдиите.
Проблемът за структурния антиромски расизъм в полицията и съдебната система е включен в доклада за Словакия. Макар че експертите отбелязват спад в случаите на масово насилие срещу роми в сравнение с тревожните модели от предишни години, има съобщения за тормоз и използване на прекомерна сила от страна на правоприлагащите органи. Те подчертават, че неадекватното полицейско разследване на такива случаи е постоянен проблем, и отбелязват, че повечето случаи на полицейско насилие вероятно не са докладвани от ромите поради страх от отмъщение и основна липса на доверие в правосъдната система. Въпреки съществуващото законодателство съдебните производства по дела за расова дискриминация продължават да са прекалено дълги, което възпрепятства ефективния достъп на жертвите до правосъдие.
Въпреки публичното твърдение на президента на страната, че „никой не трябва да става жертва на гняв, сегрегация или насилие само защото е такъв“, широко разпространената дискриминация срещу ромите продължава в сферата на заетостта, образованието, здравеопазването, жилищното настаняване, кредитните практики, ресторантите, фризьорските салони, религиозните услуги и обществения транспорт. Сегрегацията на ромските жени в родилните отделения продължава да е широко разпространена, а също така са докладвани случаи на държавни и общински служители, както на редовни, така и на изборни длъжности, които клеветят малцинствата, подстрекават към насилие и правят обидни коментари по отношение на ромите в Словакия.
Докато кампаниите за изборите в ЕС набират скорост, този доклад напомня за заплахите, които крайната десница представлява за европейските ценности, залегнали в договорите на Съюза, и е отрезвяващо свидетелство за това, че, 80 години след Холокоста „омразата, насочена срещу цели общности, все още не е изтрита от душата на човека“.